Daily news - language : Bulgarian

На разискванията пред Хагския Трибунал, прокуратурата поискала од Съдебния Съвет да задължи властите в Белгград да позволят достъп до държавните и военните архиви и да доставят документите, които са важни за съденето на Слободан Милошевич. Представителят на Сърбия и Черна гора Джерич посочил, че Прокуратурата търси неограничен достъп до държавните архиви, за което няма право по статута на Хагския Трибунал. Той обаче посочил, Че Белград е готов с Прокуратурата да установи модела на ограничен достъп до архивите. Джерич добавил, че сътрудничеството с Трибунала е непрекъснат процес и преценил, че той върви добре.На края на разискванията Съдебният Съвет обявил, че решението ще съобщи допълнително.


Сръбският премиер Зоран Живкович в Суботица, град в северна Сърбия, разговаря с унгарския премиер Петер Меджеши за задвижването на всички форми на сътрудничество между двете страни. Посочвайки, че за Сърбия и Черна гора е важен опита на Унгария във реформите и транзицията, премиерът Живкович каза, че за развитието на добросъседските отношеиня имат голямо значение унгарските и сръбските малцинства като мост на взаимното сътрудничество. Петер Меджеши честити на властите в Белград за успешната акция срещу организираната престъпност след трагичната смърт на премиера Джинджич, и посочи, че Будапеща ще окаже пълна подкерпа на европейската интеграция на Сърбия и Черна гора.


ЮНМИК-полицията съобщила, че в Косовска Митровица е арестувала един полицай от сръбската националност от косовската полицейска служба, под съмнението, че през 1999 година е извършил военнопрестъпления. В съобщението не се посочва името му и никакви данни за неговите престъпления за които е заподозрян.


Шефът на ЮНМИК Михаел Щайнер и албанските официани лица призоваха лидерите на косовските албанци да установят официални контакти с властите на Сърбия и Черна гора на предстоящата среща на високо равнище на ЕС и страните от Западните Балкани в Солун на 20 и 21 юни. В интерес на всички е този диалог да започне, каза Щайнер след срещата си с албанския президент Алфред Моисию, с премиера Фатос Нано и външния министър Илир Мета в Тирана. Албанските официални лица посочиха също, че този диалог има възлово значение за всички балкански държави, които искат да влезат в ЕС. Щайнер беше на еднодневно посещение на Албания за да подсигури подкрепата на Тирана за своя план за разговорите между Белград и Прищина.


Президента на Сърбия и Черна гора – Светозар Марович изяви, че държавната общност няма намерение да чака до 2024 година за влизане в ЕС и че разчита на помощ от Рим в процеса на приключването ни към европейските интеграции. В интервю за италианския вестник КОРИЕРЕ ДЕ ЛА СЕРА пред утрешното си официално посещение на Рим Марович напомни, че за късо време Сърбия и Черна гора успяха да възстановят взаимното си доверие, което беше изгубено по времето на режима на Милошевич и че много бързо са установени държавните институции. На констатацията, че Черна гора, през 2024 година може да избира дали да остане със Сърбия или не, Марович каза, че ако се живее по-добре ще бъде логично повечето граждани да решат да живеят в държавната общност, въпреки че, както уточни той, сега преобладава инициативата за независимост.


Адвокатът Владан Вукчевич допълни предложението за премахване на ареста на бившия шеф на Сръбската Държавна сигурност Йовица Стонишич със доклада за неговото здравословно състояние.Вукчевич изяви, че здравето на неговия клиент е сериозно нарушено и по този въпрос той е доставил на съдията следовател лекарския доклад. Той добавил, че като залог за пускането му от ареста предлага имуществото на Станишич. Станишич и Франко Симатович са арестувани в акцията САБЯ на 13 март, след убийството на премиера Зоран Джинджич, а в началото на май Хагския Трибунал повдигна обвинителни актове срещу тях за военнопрестъпления извършени в Босна и Херцаговина и Хърватия. След неотдавнашното му опериране Станишич е върнат в ареста в Белград, а Симатович е предаден на Хагския Трибунал на 30 май и на първото си появяване пред съда изяви, че не е виновен по нито една точка от абвинителния акт.


Защитеният свидетел на Хагския трибунал – Ц-47 изяви на процеса против Слободан Милошевич, че през 1991. година лидерът на Сръбската радикална партия – Воислав Шешел е основал четническото движение в Сърбия, чиито членове с помощта на държавата участвали във войната в Хърватско. Свидетелят изяви, че голяма част от бойците на бившата югоармия и полицията са се присъединили към това движение, чиито участници били обучавани в сръбски военни полигони. Прокуратурата представи като доказателство телевизионен запис, на който Шешел казва, че Милошевич им е осигурил оръжие, достъп до казармите, униформи и всичко необходимо за спасяването на застрашените сърби в Хърватско. Преди това при кръстосания разпит Милошевич направи опит да докаже, че защитеният свидетел Б-1098 не говори истината и че е измислица разстрелът на няколко десетки мюсюлмани през юни 1992. година в Зворник, източна Босна и Херцеговина. Свидетелят потвърди, че той лично не е присъствал на разстрела, а е чул стрелбата и по нея преценил броя на убитите.


Външните министри на държавите-членки на НАТО изявиха в Мадрид, че обнадеждаващите действия, предприети от властите в Сърбия и Черна гора, в борбата против организирания криминал и политическия екстремизъм, както и реформата на въоръжените сили, могат да доведат до вкючване на държавна общност в програмата на Алианса – ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР и СЪВЕТА ЗА ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО. Министрите на държавите-членки на НАТО изтъкнаха, че за тази цел е необходимо общността Сърбия и Черна гора да постигне допълнителен напредък, включващ и сътрудничеството с Хагския трибунал. НАТО подкрепи също така и териториалния ингеритет и суверинитета на всички балкански страни. В двудневната министерска среща в Мадрид участваха и външните министири на страните, включени в ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР, както и външния министър на общността Сърбия и Черна гора - Горан Свиланович.


В предстоящите контакти между висшия външнополитически представител на Европейския съюз – Хавиер Солана и Белград ще се разговаря за основните старндарти, без задоволяването на които не могат да се водят преговори за окончателния статут на провинцията, изяви говорителката на Солана – Кристина Галяк пред радио ДОЙЧЕ ВЕЛЕ. Галяк подчерна, че най-напред ще бъде необходимо в провинцията да бъдат създадени основни условия за живот и прибави, че това са само някои от предварителните условия, от които зависи началото на разговорите за окончателния статут на провинцията. Европейският съюз иска да насърчи диалота между Белград и Прищина, тъй като той е важно условие за провеждането на разговорите за статута на областта, каза Галяк.


Президентът на държавна общност Сърбия и Черна гора - Светозар Марович съобщи, че при утрешните си разговири с президента на Италия – Карло Чампи ще бъде засегнат въпросът за ролята на Италия като следваща председаваща страна в Европейския съюз в процеса на включването на Сърбия и Черна гора към Евросъюза. След срещата си с папата Марович каза, че пред най-висшите италиански политически представители ще повдигне въпроса за присъдата на бившия пилот от югоармията – майор Емир Шишич, изътъквайки и хуманното измерение на този случай. Емир Шишич беше осъден от италианския съд на доживотен затвор, тъй като по време на войната в Хърватско през 1992. година събори хеликоптера, в който се намираха представителите на тогавашния Европейския съюз.


Президентът на държавна общност Сърбия и Черна гора – Светозар Марович изяви, че е реално да се очаква през следващите няколко години папа Йон Павел Втори да посети държавната общност. След срещата си с папата и държавния секретар на Светата сволица - кардинал Анели Содано във Ватикана, Марович потвърди, че в качеството си на шеф на държавата има право да покани папа Йоан Павле Втори да посети държавна общност Сърбия и Черна гора, но и иска това да стане тогава, кога според Сръбската православна църква бъдат създадени необходимите условия. Папа Йоан Павел Втори изрази подкрепата си на мира и стабилността в Сърбия и Черна гора и Югоизточна Европа. Марович каза, че по време на разговорите е била изтъкната и подкрепата на Светата столица за интензивното приближаване на Сърбия и Черна гора към Европейския съюз.


ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА

Днес всички домашни медии предават заръките от охридската мини среща на високо равнище на пет балкански страни. По-подробно за това и още някои актуални теми от домашната политическа сцена ще узнаете в редовната ни рубрика ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА.

Президентите на петте балкански старни, участващи в срещата в Охрид, очакват от предстоящата среща на високо равнище, на Европейския съюз в Солун да бъде изпратена заръката, че техните страни имат европейска перспектива и че “Европа ще бъде наистина обединенена, само ако всички страни от региона бъдат нейна интегрална част”,предава подгоричкият в-к ВЕСТИ. Лидерите на Македония, Сърбия и Черна гора, Албания, Хърватско и Босна и Херцеговина изявиха в заключителната си декларация, че балканските страни участват активно в борбата против организирания криминал, в реформите и подобряването на икономическото си положение, увеличавайки постоянно домашните и чуждестранните инвестиции и свободнато движение на стоки и услуги. По иницианива на албанския президент Мойсиу в декларацията беше включено и становището, че Косово трябва да участва в процеса на европейската интеграция в региона, въпреки че се напомня, че окончателният статут на провнцията все още не е решен. Президентът на Сърбия и Черна гора - Светозар Марович от своя страна повтори, че въпросът със статута на Косово трябва да бъде решаван чрез диалог между Белград и Прищина с помощта на Европейския съюз и Съединените щати, пише в-к ВЕСТИ.

Срещата на високо равнище на Европейския съюз, която трябва да се проведе на 21. юни в Солун, ще интензивира процеса на стабилизацията и включването на западнобалканските страни в Евросъюза. От една страна, това актуализира проблема с намирането на решение за окончателния статут на Косово и Метохия, а от друга - посочва, че това решение трябва да бъде търсено в рамките на европейските юридически норми и стандарти. Това изтъкна и Ненад Васич, консултант на сръбското правителство, пред в-к ПОЛИТИКА, който представи проекто-основите за решаване на проблема с Космет. Според това предложение Косово и Метохия биха представлявали субрегион, което се предвижда и в Европейската харта за местното самоуправление. С други думи, провинцията би представлявала субрегион в рамките на Сърбия и Европа, който ще бъде разделен на окръзи и общини и би имал Парламент с две камари. Решението за окончателния стату на провинцията може да се вземе след преговори между сръбската и албанска страна с посредническтвото на ООН, Европейския съюз, Съединените щати и НАТО. Преговорите ще бъдат организирани от Съвета за сигурност на ООН и според думите на Ненад Васич те не биха могли да се проведат преди 2024. година, нито след 2024. Причина за бързото създаванае на платформа за Косово и Метохия и рамката на европейсската концепция за решаването на окончателния му саттут е фактът, че Космет не може и не трябва да се изключи от процеса на стабилизацията и включването на западнобалканските страни в Евросъюза, каза Ненад Васич.

СПЕШНА СМЯНА НА ЩАЙНЕР – това е заглавието, под което в-к ДАНАС съобщава за вчерашния протест на прогонените и разселени лица, който бе проведен в Белград. В искането, предадено на посланиците на Съединените щати, Германия, Великобритания, Италия и Русия, както и на сръбското правителство, се иска отговор на въпроса, кога ще бъде дадена възможност на прогонените да се завърнат в Косово и Метохия. По този повод се напомня, че скоро ще се навършат четири години от прогона на 250 000 сърби от провинцията, които искат в 21. век да имат всички елементарни човешки права. Драгиша Мирич, представител на двжиението КУЧНИ ПРАГ каза, че останалите сърби в провинцията не искат да живеят в гето и да бъдат “глинени гълъби”. Той изтъкна, че и на Европа и на света е нужно демократично Косово и затова отправя апел към всички, които могат, да им помогнат. Отправяйки искане за спешната смяна на шефа на ЮНМИК – Михайл Щайнер, участниците в протеста посочиха, че той не е направил нищо за завръщането на бежанците. Беше отправено и искането да се спре приватизацията в Космет, която започна Щайнер, докато прогонените и разселени сърби не се завърнат по домовете си, пише в-к ДАНАС.


Copyright(C.) Radio Jugoslavija